Георги Лозанов: Трябва ли ни Лисица в София frognews.bg
И ето в този момент отново тъкмо ние (за разлика дори от една Унгария) не отменяме концертите в София на пианистката Валентина Лисица, прочула се с утвърждението си на съветската " спецоперация " в Украйна и със своята тирада на омразата към украинците.
" С помощта на музиката да поддържа Русия и Донбас "
Но тук идва ред на съветската агитация: какво са ви отговорни Рахманинов или Бетовен, та да ги цензурирате, питат с " лисича ловкост " представителите ѝ. Невинни са, само че музиката им не идва от небесата, а е изпълнявана точно от Лисица, която напълно не лимитира изявите си до пианото и ги гарнира с политически изказвания и офанзиви в интерес на агресора от Москва. Пианистът и путинистът в нея са две неразделни страни на общественото ѝ аз. И коя на коя служи е казано ясно от правилните на Кремъл медии: " Её задача с помощью музыки поддержать Российскую Федерацию и Донбасский район ". Мисля, че тази констатация не се нуждае нито от превод, нито от коментар.
Така че, когато Лисица се появи на сцената на зала " България ", първото обръщение (още преди да седне на пианото) ще е: домакините очевидно не са срещу възгледите ѝ. А второто ще е подсъзнателно: колкото по-виртуозно извършва великите композитори, толкоз повече ще си подготвен да ѝ простиш възгледите, до момента в който последователно под въздействието на музиката стартира да ти се коства, че може би тя е права. Талантлива, красива, която се раздава персонално за теб Типичен случай на приложимост на изкуството за оправдание на насилието, каквито историята познава в разнообразни разновидности.
Вторична виктимизация
По отношение на Лисица пропагандата има и различен коз - че тя е украинка и, по думите ѝ, душата я боли за Украйна (нищо, че желае от Путин съветско гражданство). Всъщност, няма никакво значение дали е украинка, рускиня или гражданка на Съединени американски щати (където емигрира със брачна половинка си) - въпросът не е в произхода, а във възгледите. Другото е културен расизъм.
Какъвто прочее е всеки опит, поради войната, съветската просвета да бъде отричана на Запад по принцип - без значение от позицията на създателя или от посланията на творбите му. Отъждествяването на всеки руснак с Путин е вторична виктимизация на жертвите на неговия режим вътре в страната. Например на писателите, чиито книги се продават с надпис " задграничен сътрудник " или просто не се продават в съветските книжарници. Несъгласието на част от интелигенцията, даже да е обезкуражаващо малко, не трябва да бъде наказвано, тъй като не е декларирана опозиция, а би трябвало да бъде подпомагано, до момента в който се трансформира в опозиция.
В този смисъл може да бъде свестен жестът на писателя Георги Господинов, дал единодушие романът му " Времеубежище " да бъде преведен на съветски, или на режисьора Теодор Ушев, чийто филм " Ф 1.618 " е в спортната стратегия на Московския кинофестивал - две произведения-предупреждения против насилието, което потегля от думите, с цел да порази телата. А особено " Времеубежище ", както Господинов самичък споделя, е искрено против Путин, който, съгласно тъжното знамение на романа, на финала атакува с танкове една страна. Въобще да използваш изкуството, с цел да се опълчиш против диктатурата на личния ѝ терен, е тъкмо противоположното на това да го използваш, с цел да оправдаваш диктатора пред света.
Маестро Найден Тодоров - шеф на Софийската филхармония, хазаин на Елисавета Лисица, добре схваща това, тъй като преди една година анулира гастрола на известния съветски пианист Борис Березовски, парещ последовател на Путин и войната, с аргумента, че " не можем да си позволим да разделяме една сцена с човек, който излиза на телевизионния екран с хрумвания какво още може да се аргументи на страдащите хора в Киев ". Защо в този момент не постъпва по този начин и с Лисица?
Най-близкото до мозъка пояснение е, че към този момент е министър на културата в държавно управление, назначено от президента Румен Радев, който е неотстъпчив бранител на неутралитета по отношение на " спецоперацията " на Путин в Украйна. Деликатен метод да откажеш поддръжката си на жертвите и мълчешком да я дадеш на агресора.
Георги Лозанов, Дойче веле
" С помощта на музиката да поддържа Русия и Донбас "
Но тук идва ред на съветската агитация: какво са ви отговорни Рахманинов или Бетовен, та да ги цензурирате, питат с " лисича ловкост " представителите ѝ. Невинни са, само че музиката им не идва от небесата, а е изпълнявана точно от Лисица, която напълно не лимитира изявите си до пианото и ги гарнира с политически изказвания и офанзиви в интерес на агресора от Москва. Пианистът и путинистът в нея са две неразделни страни на общественото ѝ аз. И коя на коя служи е казано ясно от правилните на Кремъл медии: " Её задача с помощью музыки поддержать Российскую Федерацию и Донбасский район ". Мисля, че тази констатация не се нуждае нито от превод, нито от коментар.
Така че, когато Лисица се появи на сцената на зала " България ", първото обръщение (още преди да седне на пианото) ще е: домакините очевидно не са срещу възгледите ѝ. А второто ще е подсъзнателно: колкото по-виртуозно извършва великите композитори, толкоз повече ще си подготвен да ѝ простиш възгледите, до момента в който последователно под въздействието на музиката стартира да ти се коства, че може би тя е права. Талантлива, красива, която се раздава персонално за теб Типичен случай на приложимост на изкуството за оправдание на насилието, каквито историята познава в разнообразни разновидности.
Вторична виктимизация
По отношение на Лисица пропагандата има и различен коз - че тя е украинка и, по думите ѝ, душата я боли за Украйна (нищо, че желае от Путин съветско гражданство). Всъщност, няма никакво значение дали е украинка, рускиня или гражданка на Съединени американски щати (където емигрира със брачна половинка си) - въпросът не е в произхода, а във възгледите. Другото е културен расизъм.
Какъвто прочее е всеки опит, поради войната, съветската просвета да бъде отричана на Запад по принцип - без значение от позицията на създателя или от посланията на творбите му. Отъждествяването на всеки руснак с Путин е вторична виктимизация на жертвите на неговия режим вътре в страната. Например на писателите, чиито книги се продават с надпис " задграничен сътрудник " или просто не се продават в съветските книжарници. Несъгласието на част от интелигенцията, даже да е обезкуражаващо малко, не трябва да бъде наказвано, тъй като не е декларирана опозиция, а би трябвало да бъде подпомагано, до момента в който се трансформира в опозиция.
В този смисъл може да бъде свестен жестът на писателя Георги Господинов, дал единодушие романът му " Времеубежище " да бъде преведен на съветски, или на режисьора Теодор Ушев, чийто филм " Ф 1.618 " е в спортната стратегия на Московския кинофестивал - две произведения-предупреждения против насилието, което потегля от думите, с цел да порази телата. А особено " Времеубежище ", както Господинов самичък споделя, е искрено против Путин, който, съгласно тъжното знамение на романа, на финала атакува с танкове една страна. Въобще да използваш изкуството, с цел да се опълчиш против диктатурата на личния ѝ терен, е тъкмо противоположното на това да го използваш, с цел да оправдаваш диктатора пред света.
Маестро Найден Тодоров - шеф на Софийската филхармония, хазаин на Елисавета Лисица, добре схваща това, тъй като преди една година анулира гастрола на известния съветски пианист Борис Березовски, парещ последовател на Путин и войната, с аргумента, че " не можем да си позволим да разделяме една сцена с човек, който излиза на телевизионния екран с хрумвания какво още може да се аргументи на страдащите хора в Киев ". Защо в този момент не постъпва по този начин и с Лисица?
Най-близкото до мозъка пояснение е, че към този момент е министър на културата в държавно управление, назначено от президента Румен Радев, който е неотстъпчив бранител на неутралитета по отношение на " спецоперацията " на Путин в Украйна. Деликатен метод да откажеш поддръжката си на жертвите и мълчешком да я дадеш на агресора.
Георги Лозанов, Дойче веле
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ